Проф. Росен Стоянов: Дори Радев да изненада с мандат за ДБ, ...
50% негласуващи чакат да се появи нов месия
- Проф. Стоянов, на кого най-вероятно президентът ще връчи третия мандат при неуспех на втория? Кой всред Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Български напредък " има максимален късмет да сформира кабинет?
- Със сигурност има прогнозируемост във връзка с това, на кого няма да бъде връчен третият мандат. Това са ГЕРБ и " Продължаваме промяната ". За мен е спекулативно да се твърди, че президентът има интерес от това да връчи последния мандат при тази процедура на " Български напредък " заради опцията да бъде непосредствено упрекнат в политически инженеринг. Остават Българска социалистическа партия и " Демократична България ". За Българска социалистическа партия това ще е финалния провал. С Демократична България президентът Радев може да направи смяна в ритъма на политическото в последните три години.
Въпреки това считам, че ключът към излизане от създалата се поредна политическа рецесия са нови избори.
- Иска ли в действителност президентът да има постоянен кабинет? Печели или губи президентът от сегашната спешна обстановка?
- Президентът Румен Радев сигурно вербализира това си искане. Неколкократно съобщи, че на България е повече от належащо ново постоянно държавно управление. Съвсем различен е въпросът, че към този момент ловко се възползва от обстановката и на процедура управлява страната във всеки вероятен за това бранш през последния си длъжностен кабинет. Дали печели, или губи, е въпрос на средносрочна вероятност и следваща оценка, само че сигурно, а и по конституция няма право на трети мандат.
- Ще трансформират ли хартиената бюлетина и измененията в Изборния кодекс салдото на силите при възможни нови избори? Ще привлекат ли повече гласове така наречен „ хартиени “ партии?
- Ако точно хартиената бюлетина би могла да промени значително салдото на силите в Народното събрание, то това би означавало, че в действителност там има някакъв проблем. Със страдание може да отбележим обаче, че постоянно преди избор се отваря изборното законодателство, което, от своя страна, води и извода, че концепцията не е да се усъвършенства то, а да се обслужат нечии конюнктурни политически ползи. В последна сметка, нито електронното, отдалеченото, машинното, нито гласуването с хартиени бюлетини се явяват политическа панацея, изключително когато изборните описи не са изчистени, в държавни институции в страната съществуват три обособени и, забележете, разнообразни база данни - на Национален осигурителен институт, на ЕСГРАО и на ЦИК. И това е по този начин към този момент повече от 20 години.
- Завъртяха се възможни дати за предварителни избори - 12 март и 19 март. Какво ще трансформират избори през пролетта?
- Ще предположат усмиряване на пристрастеностите, на напрежението заради понижаване на евентуалните рецесии с една, а точно - отпадане на нуждата да се употребява за политическа далавера тематиката с отоплението, газа, цените на енергоизточниците въобще. Ще се организира общоприета вяла предизборна акция, разследване на което най-вероятно ще се проектира огледален облик на актуалната политическа настройка в Народното събрание. И по този начин още веднъж до локалните избори, където не е невероятно да имаме така наречен избори две в едно.
- Кои от сегашните политически играчи биха били най-печеливши и кои най-губещи при предварителни избори през пролетта? Могат ли да се появят значими нови планове?
- За значими нови планове, които да избуят по сходство на " ИТН " и " Продължаваме промяната ", не мисля, че има време. Но за повишение на резултатите на популистките асистемни и антинастроени политически субекти най-вероятно да. Несъмнено е обаче, че в 50% негласуващи в последните няколко избори има капацитет и той ще бъде употребен. Или използван.
- Каква е вероятността да вървим на два предварителни вота през 2023 година?
- Особено огромна. Но сякаш към този момент всички мислят за локалната власт. Да не забравяме, че парите от Европа се усвояват най-много на това равнище. А и значително от огромните пари по Плана за възобновяване и резистентност също са ориентирани към районите. Така че още веднъж ще става дума за пари, за доста пари.
- Ще доведат ли до пренареждане локалните избори наесен, считани за огромната цел на политическите партии? Ще разклати ли локалният избор така наречен феодални практики? Къде най-вероятно ще се пропука превъзходството на старите партии?
- До есента има премного време и за поява на нови политически субекти. Дали преконфигуриране в съдружен смисъл, дали основаване на такива с познати лица или напълно нови, времето ще покаже, само че значителен капацитет има. Така или другояче, в случай че някой към момента желае „ смяна “ и „ промяна “, трябва да концентрира всичките си старания и запаси към локалната власт.
- Докога избори след избори ще завихрят спешната серпантина у нас? Илюзия ли е стабилизирането на ръководството тази или идната година?
- Изборите са общоприета демократична процедура. Създаването на неспособност за сформиране на постоянно стабилно и с вероятност да извърши четиригодишния си мандат държавно управление е отговорност най-много на политическите партии. И на водачеството, недостиг на което от ден на ден се вижда. Но постоянно когато нещата са най-зле, идва и спасителят, следващият избавител. Въпросът е тази година да гласуваме рационално, с чисто сърце, за бъдещето на децата си.
Визитка
Росен Стоянов е професор по публични връзки и осведомителни науки в Нов български университет. От 2011 до 2015 година е декан на Магистърски факултет. Автор е на над 45 научни публикации и студии, както и на четири научни монографии. Работи в областта на социологията на интернет, политическите връзки, теорията на всеобщите връзки.
Има над 300 изявленията в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически водачи, осъществя се и в подготовка на политически акции.
- Проф. Стоянов, на кого най-вероятно президентът ще връчи третия мандат при неуспех на втория? Кой всред Българска социалистическа партия, " Демократична България " и " Български напредък " има максимален късмет да сформира кабинет?
- Със сигурност има прогнозируемост във връзка с това, на кого няма да бъде връчен третият мандат. Това са ГЕРБ и " Продължаваме промяната ". За мен е спекулативно да се твърди, че президентът има интерес от това да връчи последния мандат при тази процедура на " Български напредък " заради опцията да бъде непосредствено упрекнат в политически инженеринг. Остават Българска социалистическа партия и " Демократична България ". За Българска социалистическа партия това ще е финалния провал. С Демократична България президентът Радев може да направи смяна в ритъма на политическото в последните три години.
Въпреки това считам, че ключът към излизане от създалата се поредна политическа рецесия са нови избори.
- Иска ли в действителност президентът да има постоянен кабинет? Печели или губи президентът от сегашната спешна обстановка?
- Президентът Румен Радев сигурно вербализира това си искане. Неколкократно съобщи, че на България е повече от належащо ново постоянно държавно управление. Съвсем различен е въпросът, че към този момент ловко се възползва от обстановката и на процедура управлява страната във всеки вероятен за това бранш през последния си длъжностен кабинет. Дали печели, или губи, е въпрос на средносрочна вероятност и следваща оценка, само че сигурно, а и по конституция няма право на трети мандат.
- Ще трансформират ли хартиената бюлетина и измененията в Изборния кодекс салдото на силите при възможни нови избори? Ще привлекат ли повече гласове така наречен „ хартиени “ партии?
- Ако точно хартиената бюлетина би могла да промени значително салдото на силите в Народното събрание, то това би означавало, че в действителност там има някакъв проблем. Със страдание може да отбележим обаче, че постоянно преди избор се отваря изборното законодателство, което, от своя страна, води и извода, че концепцията не е да се усъвършенства то, а да се обслужат нечии конюнктурни политически ползи. В последна сметка, нито електронното, отдалеченото, машинното, нито гласуването с хартиени бюлетини се явяват политическа панацея, изключително когато изборните описи не са изчистени, в държавни институции в страната съществуват три обособени и, забележете, разнообразни база данни - на Национален осигурителен институт, на ЕСГРАО и на ЦИК. И това е по този начин към този момент повече от 20 години.
- Завъртяха се възможни дати за предварителни избори - 12 март и 19 март. Какво ще трансформират избори през пролетта?
- Ще предположат усмиряване на пристрастеностите, на напрежението заради понижаване на евентуалните рецесии с една, а точно - отпадане на нуждата да се употребява за политическа далавера тематиката с отоплението, газа, цените на енергоизточниците въобще. Ще се организира общоприета вяла предизборна акция, разследване на което най-вероятно ще се проектира огледален облик на актуалната политическа настройка в Народното събрание. И по този начин още веднъж до локалните избори, където не е невероятно да имаме така наречен избори две в едно.
- Кои от сегашните политически играчи биха били най-печеливши и кои най-губещи при предварителни избори през пролетта? Могат ли да се появят значими нови планове?
- За значими нови планове, които да избуят по сходство на " ИТН " и " Продължаваме промяната ", не мисля, че има време. Но за повишение на резултатите на популистките асистемни и антинастроени политически субекти най-вероятно да. Несъмнено е обаче, че в 50% негласуващи в последните няколко избори има капацитет и той ще бъде употребен. Или използван.
- Каква е вероятността да вървим на два предварителни вота през 2023 година?
- Особено огромна. Но сякаш към този момент всички мислят за локалната власт. Да не забравяме, че парите от Европа се усвояват най-много на това равнище. А и значително от огромните пари по Плана за възобновяване и резистентност също са ориентирани към районите. Така че още веднъж ще става дума за пари, за доста пари.
- Ще доведат ли до пренареждане локалните избори наесен, считани за огромната цел на политическите партии? Ще разклати ли локалният избор така наречен феодални практики? Къде най-вероятно ще се пропука превъзходството на старите партии?
- До есента има премного време и за поява на нови политически субекти. Дали преконфигуриране в съдружен смисъл, дали основаване на такива с познати лица или напълно нови, времето ще покаже, само че значителен капацитет има. Така или другояче, в случай че някой към момента желае „ смяна “ и „ промяна “, трябва да концентрира всичките си старания и запаси към локалната власт.
- Докога избори след избори ще завихрят спешната серпантина у нас? Илюзия ли е стабилизирането на ръководството тази или идната година?
- Изборите са общоприета демократична процедура. Създаването на неспособност за сформиране на постоянно стабилно и с вероятност да извърши четиригодишния си мандат държавно управление е отговорност най-много на политическите партии. И на водачеството, недостиг на което от ден на ден се вижда. Но постоянно когато нещата са най-зле, идва и спасителят, следващият избавител. Въпросът е тази година да гласуваме рационално, с чисто сърце, за бъдещето на децата си.
Визитка
Росен Стоянов е професор по публични връзки и осведомителни науки в Нов български университет. От 2011 до 2015 година е декан на Магистърски факултет. Автор е на над 45 научни публикации и студии, както и на четири научни монографии. Работи в областта на социологията на интернет, политическите връзки, теорията на всеобщите връзки.
Има над 300 изявленията в национални медии по въпроси, свързани с експертизата му. Водещ на обучителни и тренингови семинари на политически партии и политически водачи, осъществя се и в подготовка на политически акции.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ